Манастир Зограф

Зограф (буг. Зографски манастир, гр. Μονή Ζωγράφου) је бугарски манастир који се налази у северном делу Свете горе.

Манастир Зограф
Основни подаци
Јурисдикција	Васељенска патријаршија
Оснивање	почетак 10. вијека
Оснивач	Мојсије, Арон и Јован из Охрида
Место	Света гора
Држава	Грчка

Манастир Зограф

Икона "Образ Свете наше Цркве", манастира Зограф

Историја

Основала су га почетком 10. вијека три брата монаха из Охрида: Мојсије, Арон и Јован, а посвећен је светом Ђорђу. Верује се да је у 13. веку постао претежно бугарски.

Из грамате молдавског војводе Јована Антиоха Константина издате 1698. године, види се да су у Зографу, свети оци Срби, па Бугари и остала браћа. Бугарски карактер манастира сачували су велики прилози, пристигли из Бесарабије и Русије између 1823-1834. године.

Био је настањен бугарским, грчким и српским монасима до 1845, а од те године искључиво бугарским. Зограф је девети у хијерархији светогорских манастира. У њему је данас око 37 монаха. Манастир се од 1988. године, заједно са осталих деветнаест светогорских манастира, налази на УНЕСКО-вој листи светске баштине у склопу споменика средњег века обједињених под заштићеном целином Планина Атос.

Галерија

• 
• 
• 
• 

Литература

• „Манастир Зограф”. Манастири. Водич кроз Свету гору. Приступљено 14. 5. 2008. 
• „Zographou”. Monasteries. Mount Athos. Архивирано из оригинала 11. 03. 2016. г. Приступљено 14. 5. 2008. 
• Константин Дмитриев-Петкович, Зографъ, блъгарска Обитель на Св. Гора. - Цариградски Вѣстникъ III, No 136, 29 август 1853
• архим. Леонид (Кавелин), Историческое обозрение афонских славянских обителей: болгарской - Зографа, русской - Русика, сербской - Хилендаря и отношений их к царствам Болгарскому, Русскому и Сербскому, - от основания сих обителей до текущего столетия. Одесса, 1867, 1-93
• еп. Порфирий (Успенский), История Афона. Часть III. Афон монашеский. Киев, 1877, pp. 275, 323-324, 327, 330
• еп. Порфирий (Успенский), Второе путешествие по Святой горе Афонской в годы 1858, 1859 и 1861 и описание скитов афонских. Москва, 1880, 133-257
• Афонская гора и Соловецкий монастырь: труды чудовского иеродякона Дамаскина (1701—1706) (ред. архим. Леонид [Кавелин]) [Памятники древней письменности и искусства. Т. 43]. Санкт-Петербург, 1883, 50-51
• Исторически паметници по времето на Заверата. Средец, 1884, 20-31 [Повествование о пленении святей Атонстей горы от агарянов (в 1821 г.)]
• Μ. Ι. Γεδεών, Ο Άθως· αναμνήσεις, έγγραφα, σημειώσεις. Κωνσταντινούπολη, 1885, 92-93 [= Σπ. Λάμπρος, Τὰ Πατρία τοῦ Ἁγίου ὄρους. - Νέος Ἑλληνομνήμων, 9, 1912, 130-131], 185, 304-306
• Странствования Василия Григоровича-Барского по святым местам Востока с 1723 по 1747 г. (ред. Н. П. Барсуков). Т. 3. Санкт-Петербург, 1887, 251-269
• Марин Дринов, Първата българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, год. 7, кн. 31, 1889, 23-25 [описание на Зографския манастир от 1839 г.; вж. също Български възрожденски книжовници от Македония: избрани страници (отг. ред. Иван Дуриданов). С., 1983, 67-68]
• Васил Кънчов, Св. Гора: Пътни бележки. — Библиотека (Приложение на екзархийския в-к „Новини”), 1896, кн. 14, pp. 1 и сл.; кн 15, pp. 1 и сл.; кн. 16-17, стр. 1 и сл.
• Сава Хилендарец, Исторически очерк на Света-гора Атонска. – Периодическо списание на Българското книжовно дружество, 60, 1899, 951-986
• История во кратце о болгарском народе словенском, сочинися и списася в лето 1792 Спиридоном йеросхимонахом (ред. В. Н. Златарски). С., 1900, 78-85 [Повест о Святой горе, како приидоша и плениша (латини); Повест о Зуграфе монастыре болгарском]
• А. П. Стоилов, Преглед на славянските ръкописи в Зографския манастир. – Библиотека (Приложение на „Църковен вестник”), 3, 1903, кн. 7-9, 117-160
• Γ. Σμυρνάκης, Το Άγιον Όρος. Αθήναι, 1903, 555-562
• Атанас Шопов, Светли личности из възраждането. – Българска сбирка, 10, 1903, 550-563, 625-640 [за архимандрит Анатолий Зографски и хаджи Викентий Зографски]
• Heinrich Gelzer, Vom Heiligen Berge und aus Makedonien: Reisebilder aus den Athosklöstern und dem Insurrektionsgebiet. Leipzig, 1904, 13-14, 112-130
• Actes de Zographou (edd. W. Regel, E. Kurtz, B. Korablev) [Византийский временник, 13, 1907, приложение / Actes de l’Athos. T. 4]. Санкт-Петербург, 1907
• Г. Цветинов, Светогорският български манастир Зограф: исторически очерк. С., 1918
• А. П. Стоилов, Своден хрисовул за историята на Зографския манастир. – В: Сборник в чест на Васил Н. Златарски. С., 1925, 447-457
• Г. Д. Гълъбов-Рошавски, Св. Гора: Българската Св. Обител „Зограф” (впечатления и бележки) с кратък очерк на всички атонски манастири. С., 1930
• Георги Трайчев, Манастирите в Македония. С., 1933, 207-215
• Стоян Аргиров, Из находките ми в манастирите Хилендар и Зограф (II). – Списание на Българската академия на науките и изкуствата, 63, 1942, 1-16 [Повест за съграждането на Зографския манастир и за нахлуването на „латини” в Света гора]
• М. Ковачев, Зограф: изследвания и документи. С., 1942
• М. Ковачев, Зограф и българите в Македония през XVIII век. – Македонски преглед, 13, 1943, 58-76
• М. Ковачев, Български ктитори в Света гора: исторически очерк, изследвания и документи. С., 1943, 106-107, 115-161
• Д. Зографски [псевдоним на Д. Болутов], Света-гора Зограф в миналото и днес. С., 1943
• Д. Болутов, Български исторически паметници на Атон. С., 1961, 42-123
• D. P. Bogdan, Quelques témoignages des liens roumano-grecs sous le régne d’Étienne le Grand, prince de Moldavie. – AIESEE bulletin, 5, 1967, nos. 1-2, 120-128
• M. Ковачев, Българско монашество в Атон. С., 1967, 24-37, 49-59, 85, 96
• Йордан Иванов, Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 233-263, 437-440, 489-524, 537-547, 587-590, 602-608
• Атанас Божков и Асен Василиев, Художественото наследство на манастира Зограф, С., 1981
• Йордан Иванов, Три писма от Зографския манастир. – В: Й. Иванов, Избрани произведения (ред. Б. Ст. Ангелов). Т. 1. С., 1982, 367-375, 383
• K. Tchérémissinoff, Les archives slaves méridionales du monastère de Zographou au Mont-Athos. – Byzantinische Zeitschrift, 76, 1983, 15-24
• Хр. Кодов, Б. Райков, Ст. Кожухаров, Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. Т. I. С., 1985
• P. S. Nasturel, Le Mont Athos et les roumains: recherches sur leurs relations du milieu du XIVe siecle à 1654 [Orientalia Christiana analecta. T. 227]. Roma, 1986, 177-202
• Л. Прашков, А. Шаренков, Паметници на културата на Света гора-Атон. С., 1987
• С. Дракул, Архимандрит Анатолиј Зографски. Скопје, 1988
• Мих. Енев, Атон, Манастирът Зограф. С., 1994, 283-493
• Б. Райков, С. Кожухаров, Х. Миклас, Х. Кодов, Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994
• Ив. Радев, Хаджи Викентий Зографски, 1758-1863. Велико Търново, 1996
• Светогорска обител Зограф (гл. ред. Васил Гюзелев) Т. 1-3. С., 1995-1999
• Κύριλλος Παυλικιάνωφ, Οἱ Σλάβοι στὴν Ἀθωνικὴ μονὴ Ζωγράφου. - Συμμεικτα, 12, 1998, 109-140
• Славяно-българска обител «Св. Вмчк Георги Зограф»: кратка история и разказ за чудотворните икони. Св. гора, 1999
• Пътеводител по Атонската Света гора и показател на светите й паметници (ред. Хр. Темелски). С., 2002
• F. Marinescu, N. Merzimekis, Ştefan cel Mare şi Manastirea Zografu de la Muntele Athos. – In: Ştefan cel Mare şi Sfânt, atlet al credinţei creştine. Putna, 2004, 179-190
• К. Павликянов, История на българския светогорски манастир Зограф от 980 до 1804 г.: свидетелствата на двадесет и седем неизвестни документа. С., 2005
• А. М. Муравьев, Письма с Востока 1849-1850 гг. Ч. 1. Москва, 2005
• Животът, страданията и чудесата на светия великомъченик, победоносец и чудотворец Георги, с добавка как се е създала Светата славянобългарска обител в Атон (ред. Ив. Харалампиев). Велико Търново, 2006
• Ε. Ν. Τσιγαρίδας, A. Trifonova, Οι θαυματουργές εικόνες της Μονής Ζωγράφου. – Μακεδονικά, 35, 2005-2006, 119-139
• Г. Парпулов, Няколко стари описания на Зографския манастир. – Проблеми на изкуството, 41, 2008, кн. 2, 26-31